Как исках днес да те целуна,

но вместо туй, протегнах ти ръка,

от устните ми вместо топла дума,

“Здравей”, страхливо някак прозвуча.

Как исках толкова неща да кажа,

но някак си изгубих мисълта…

Треперех цял като във лятна буря,

но ме изгаряше от вътре онова…

Не знам, не мога, ще избягам,

ще скрия се, кат паяк в ъгъла сега,

ала не мога да помръдна, скован съм,

от тез очи, усмивка, от таз уютна топлота.

Какво си мисля - ей го краят, и пак

протягам ти ръка, но не за сбогом,

временна е таз раздяла, усмихвам се,

ала от вътре ме изгаря, въпрос едничък,

“Докога?”

толкова силно и чувствено!!! Всеки от нас е изпитал мига, в който си до любим човек и се чувстваш неловко, защото не можеш да покажеш истинските си чувства.