Трева ще поникне на гроба ми чер,

навярно... Не ще да я видя.

Без мисъл ще клекне и куче над мен,

на кръста да лее урина.

Навярно ще бъде безоблачен ден,

а може би гръм и порои, ще поразят дузина...

Навярно, но за какво ли покоя на костите мои,

ще занимавам с тез мисли, то моето мина...

Сухите нявга, от ковчега дъски,

ще са хлътнали в кухия скелет.

Тлъстите червеи и други борци,

ще са оглозгали всичко от мене.