прелива от сенките толкова тих

дори да се боря вече  нямам желание

не ще гледам назад, а към облака сив.

Днес пак се протегна, и длани разпери

спокоен, унесен и малко ленив

не виждах не чувствах, но болката свари -

прогони, така съм спокоен, но не по щастлив...

На тази нощ, тиха, ще дойде и края,

но не искам и не чакам денят закачлив

за болката сякаш по-скоро копнея...

Тогава знам, че ще дойде и облака сив.