До мен е празната ми чаша и

препълненият вече пепелник.

Местата пусти са около тази маса

дори и аз останал сам, съм само силует.

Запалвам я - последната цигара

не мисля, че ще мога да заспя.

Дори, ми се прииска да говоря,

но май няма със кого да споделя.

В дима тютюнев мислите издишам

за вечният и сложен кръговрат,

отекват и се блъскат в тишината,

напразно търсещи в какво да спрат.

В креслото старо формата приел,

изпращам сам остатъка на този ден.

Цигарата ми пръстите прогаря...

Сгреших ти тръгна и няма те сега до мен.