Там къдет умира залеза

не започва там нощта,

не стои на пост и стареца,

чакащ нея, с цвете в ръка.

Там стои тъй бледа и луната

и всичките звезди, дори,

прегръщащи я, светли, ярки

не топлят, щом празна е една душа.

Там отдавна няма нищо

сух, студен е вятъра сега

просто хълм, самотна пейка,

мъртва и изсъхнала трева.