Преди да първите лъчи, дупчици в прозорците ми сутрин да пробият разкривайки зад ъглите какво стои какво ли дебне ме, и в сенките се крие… Не помня веч, отдавна като че ли бе това преди, в което аз не се събуждах посред нощ , облян в студена пот, изплашен в панически ужас разкъсващ и гризящ душата, сърце разбързало се тъй да спре и с гърло, от крясъци, пресъхнало, раздрано. Очи стресирани,  опулени претърсващи квадрат подир квадрат непрогледна тъмнината ръце треперещи в очакване, милувката студена на това, което будеше ме нощем. Да, вече тук е, знам, усещам гнилия му дъх промъкват се лигавите пипала, в главата изсмукват спомени, мечти, желания нерв оголен съм, пулсираща е болката, крещя, нима, че мога някак да го спра си мислех, ще мога ли, тъй сврян във ъгъла да оцелея и след тази нощ, макар треперещ да посрещна сутринта.   Преди… това преди го няма, сега не спя, не чувствам, безсилен в плен на лудостта - треперя, не очаквам деня, а най - ще се радвам, как само ще се радвам - последната нощ да настъпи сега.