Поправил бе своето държание?

Опитва да бъда вежлив!

Полага огромно старание,

но всеки му опит изглежда, лъжлив.

От страх не поемаше рискове

И на всичко се би съгласил.

Защо пренебрегна инстинкта

И като мишка в дупка се скрил?

Твърде много ли беше да вярва,

че светът е добър и красив,

но сред толкоз озъбени хора

бе превърнал се в звяр, много див.

Днес видях го след толкоз години

нямаше помен от онзи човек

н с поглед сломен и виновен

просто кимна, но не виждаше мен.

Тоз когото тогава познавах

...как горяха онези очи...

Днес бе страхлив, толкоз жалък...

Какво ли го тъй промени?

Смисъл няма да търсиш угода

те щастлив не искат да си.

Токоз много по тяхната воля

се опитвах, как борих се само...

ти не знаеш, - тъжно усмихнат ми рече,

всичко от себе си дадох, сега съм така изморен.

Върви, което търсеше намери

и няма за какво да си говоря с теб.

Да, няма го това преди…

но защо не искаш да прогледнеш

че в същият, пореден сив,

страхливец, превърнал си се ти.

Тръгвам днес и се оглеждам

търся погледа горящ, това,

от огледалото, което виждам

да ме гледа, не беше живо

но дишаше, изплашено.

Бе прав, превърнал бях се,

като него, някак неусетно,

в ходещ труп, във жив мъртвец