Запалвам свещ, не, няма да говоря,

ще помълча и нека да гори.

Не светлина в пламъка аз търся,

а топлина, каквато не дари.

Сковани пръсти, очи заспали

въздишащо сърце, заключен дом.

„Обичам те”, две думи тъй желани

отекват в стените като стон.

Да знам, че няма да се върнеш,

че там щастлива, може и да си...

На прозореца я тази свещ оставям

да изгори, в очакване, къде си ти?