Крадях от кратките ни срещи

и запечатвах в паметта

всяка поза твоя, и движение,

а това, което не изричаше

аз си измислях на мига.

Сега аз знам какво е любовта

лъжа – илюзия измамна…

красиви думи, болка през нощта,

разкъсани желания, видения,

истерия, преливаща в тъга.

Изсечени са в мен следите,

като в гранит от древността,

умря отдавна пламъкът в очите,

това, което виждаш да блести

е в лед скована пустота.