В тази нощ, приятелка добра

небрежно тъй, едва едва, ще скрие

мислите и тъжните лица

обгръщайки в шепите си моето

попивайки с пръсти взора мой

докосвайки ме там, където

дъното на празната бутилка

оставя своя празен отпечатък

и смисълът на думите се губи.

Далече е денят и всичко в мен

изгаря, оставям се в твоите ръце

приемам те такава, изящна, тиха,

с прегръдки нежни и милувки,

изстиващото тяло обгръщаш ти,

ще приемеш ли и ти това, което давам

една душа самотна, разкъсана такава,

но друга нямам, затуй ела и я вземи.