Днес аз, а утре може да си ти

заровен и разлагащ се в калта,

защо не можеш туй да проумееш,

че светът около теб не се върти?

Усмихвам се, но всъщност се не радвам.

От погледа ти не разбиращ, си личи,

не виждаш ме, аз всъщност съм

озъбен, сърцето ми разкъсано кърви.

Безсмислен е инатът, цялата ти сила

последното решение не взимаш ти

Един живот е туй което имам,

не можеш ли да кажеш: лет ит би?

Разбери, денят не е което търся

А черният покров на вечността

Душата ми ще я оставя да те чака

Смъртта избрах,пусни ме да вървя.