Преди да слънцето да спре

и птичките да паднат от небето,

преди да вятъра умре...

Защо, крещиш?...

защото в шепите сърцето

кърви...

Нима не виждаш края,

нима, ти нищо не разбра...?

Ще спре, достигнал съм оная

невидимата линия.

Не ща усмихнат да си трая,

но и не мога да крещя.

Оставям туй, което нямам сили,

а и не мога, там да отнеса

таз злоба, мисли нечестиви

отровата, лъжата между нас...

Неще ме разбереш, но моля те

прости ми,

не мога повече,

неще отдавам чест.

Кръвта пресича се, последен удар

и тя ще ме посрещне в своя свят

Оковите ми тленни ще разкъса

И туй което беше между нас