Да спре, преди да се затича

да помисли, преди думи да изрича

туй човекът само го може, жалко,

Че не виждам го, в туй стадо.

Вълче време тук настана,

зъби точи всеки от зарана

и наметнал се със овча кожа

в стадото спокойно се разхожда.

С образ благ, кротък и смирен

измамно лъжовен, вглежда се, в мен,

търсещ не жалост, а слабост в човека,

за да впие зъбите си остри, изчаква мига.

Не поглеждам аз вече в очите

и главата извъртам в страни,

заповядайте моля, по - бързо хапете,

малко остана, да започна, да точа и мойте зъби.