Допивах днес последната си бира

и сякаш аз обречен бях,

от утре, да спра да се наливам?...

Не мисля, това е повече от грях.

Дали за днес ми стига?...Не знам,

но вече не боли... това което искам...

де да бях...но не, немога...

Да спра да пия?! Просто забрави.

                ...умира си така и този ден...

Усмихва ми се вечерта изтляла,

лимон нарязан, бара е студен.

Поръчвам, времето отлагам,

нощта сега е моя следващ ден.