И виждаха това което искат

в мъглив, разкъсан последух,

в полираният смисъл на сълзите,

и вик обгърнат, от балон надут.

Красиво е тук, матовото черно

безжизнено… искрящо, гладко.

Разяждащо духа, бодящо смисъла,

забито времето е, на стената.

Заглъхнал смях, забравени надежди,

заседнал стон и гола суета, събрани

от жътвари с кокалести пръсти

шепа прах, вятър и мъгла…