Като песен във дъжда,

последният ти дъх затихва.

Пред  теб е само празнота,

отслабва силната прегръдка

Преследван, мразен, гонен

това едва ли важно е сега…

Потъна, моят свят в тъмнина

от този нож, съм сякаш аз прободен.

Кръвта ше спре да лепне знам,

по пръстите, неще остане и следа.

Обичах, нашата, така наречена игра,

за нея двама трябват, а аз - оставам сам.

Предавам те във нейните ръце

според някои, това си само заслужавал.

Стоманата стърчи от твоето сърце

последен спомен - от приятел.