Когато падне вънка мрак

и светът съвсем притихне

тогава почват стария глупак                   

да го обземат странни мисли.

В тишината далечна на гората

лудешкия му гърлен смях, отеква.

прегърбен, същински демон зъл

отвари, от омайни билета, забърква.              

                Но нека аз за него малко да разкажа,

                какъв бе всъщност, аз да ви покажа…

Макар изглеждайки тъй страшен

на никому не би той навредил.

Сприхав и раздразнен бе наричан

навремето, когато сред хората той бил.

Усещал само завист гняв, и груби

подигравки. Не бил той като тях -

върлинест , жилест, сух и кривокрак,                                                              

но душата и очите му, кристално чисти.

Избягвал всички дори и свойте близки

за хората си мислел като за проказа

прояждаща душата му с поквара…

Дори и себе си, успял той да намрази.

Решил че нямал тук какво да прави

сред хората - злобни и  жестоки,

избягал в планините тъй високи

и в сенките се скрил, на горите стари.

Там намерил своето призвание

и дом, в гората, скромен построил.

Приел спокойствието и тишината,

 и с всички твари заживял във мир.

В обятията и меки и прохладни

той денем тихо се прокрадва,

но нощем със лудешки смях

магии древни той извършва

И бори се с това - що хората му дали

омраза, завист, злоба, разкъсващ страх…

Не вярвате, присмивате ми се, аз сам бил там,

при него…Не, няма помен от човек, по скоро                             

дух горски аз видях.Тъй древен, своенравен

и самотен… не го жалете, все още мрази всички нас