Нямаше за какво да съжалява, спокойствието изпълваше цялото му същество, дори малките моменти на колебание не могат да отнемат усещането за правота и удовлетворение. Далече някъде в главата звучеше един добре познат глас пълен с обич и благодарност.

Би ли го направил пак?...

Желязото простена, тежка и лъскава стоманата се плъзгаше отваряйки път на някак гузно изглеждащите служители на реда. Тъжни и изпълнени със съпричастност бяха погледите на мъжете стегнати в униформа, нямаше злоба, дори и капчица омраза. Отекващите в тишината на коридора тежки стъпки, придаваха реалност на ситуацията, в която се открояваше нечовешкото спокойстие и примирение на този за когото отиваха.

Нямаше нищо срещу тях, изправи се бавно, чистият изпълнен с живост и интелегентност поглед се рееше някъде, като ли че гледаше през тях. Играта на светлината превръщаше правилното обикновенно лице в тайнственно и загадъчно. Някаква тайнствена сила и решимост изпълваха малкото пространство на килията, която би могла да съкруши и най – силния духом.

Поведоха го, нямаше страх изпъкваше неговата увереност и спокойствие. За него нямаше значение нищо от това което го заобикаляше пред очите му просветваха онези весело искрящи очи които бе свикнал да вижда всеки ден, и които очакваше да срещне скоро чисти и живи, а не....

Прилоша му и залитна, силни и груби ръце го поеха преди тялото да се озове на студения под.

......................

Лекият ветрец галеше горящата кожа, малките и все още стегнати гърди като че ли малко нахално, като любопитни лалугери повдигаха главици изпъвайки тънката ленена блуза. Движеше се бавно опитвайки се да улови красотата, да се наслади на всяка секунда, на този предиобед. Стегнатите и изваяни от дългите часове аеробика бедра придаваха грация и решителност в походката и, знаеше че спокойно може да мине за 25 годишна макар отдавна да бе прехвърлила четиридесетте.

Нехайно подмина будката с вестници и не обърна внимание на новото зловещо заглавие под което на снимка се виждаше хубавичка брюнетка, но в момента я интересуваше само и единствено това че той щеше да се прибере у дома. Това караше тялото и да изтръпва, похотливите мисли препускащи в главата и, я караха да изглежда като навита на пружина тинейджърка. Трябваше също така да помислии за двете малки гълъбчета, но преди това, фризьор маникюр и още някои и други женски тайни, за които знаеше подходящитя магазин.

Наперено и енергично зави в малката тясна уличка където бе сврян любимия и салон, не че толкова често го посещаваше, но обичаше грижливото отношение което предлагаха, ако не бе така превъзбудена, може би щеше да усети дори да забележи как от другата страна едър , но някак си невзрачен, обгърнат като че ли от мъгла субект се бе втренчил в нея. Може би щеше да разпознае в него този в когото се сблъска по случайност в парка…

......................

Защо винаги трябваше да я среща, не можеше ли просто да се отърве веднъж завинаги от нея? Нима огънят не можа да отърве светът от това същество донесло му толкова много страдание и унижения. Явно тегнеше някакво проклятие върху него, проклятието на умиращия тиранин в рокля, никога да не бъде щастлив. Да не може да намери покой дори и да признаеше греховете си. Тя го преследваше, в живота дори и след смъртта, упорита като проказа, като гноясала рана, незаздравяваща гъбична инфекция, която колкото и да изрязваше винаги оставше малка споричка, започваща всичко отначало.

Последното изкушение превърна в хербаризирана богомолка, не останаи помен от призракът на майка му. Беше изобретателен и всеки път си казваше, че с този ход завинаги е пратил духът на дъртата вещица далеч зад дебелите врати на ада, където може да изпълнява сластните си и изкусителни ритуали, за рогатите. Не искаше никога повече да я вижда, макар че понякога в дългите самотни нощи, гърчещ и стенещ усещаше нейният сладникъв дъх и топлината на меката и кожа. След това идваше споменът за докосването, на разтичащият се по тялото восък, за това което го караше да прави, за черигите  и пръчките, за всичко онова след онзи първи път.

Може би бе направил грешка когато набра достатъчно смелост да я заключи и запали. Да усеща топенето и миризмата на плътта гротескнките викове, нямащи нищо общо със съблазънта, която обикновенно излъчваше гласът и. Може би не бе помислил за последиците, но тогава не мислеше много искаше свобода. Вътрешно в се бе си знаеше че има правото да бъде щастлив, и то само и единствено без нея. Това бе моментът в който желанието се надигна както никога до сега, както дори и нейните ласки не можеха да постигнат.

Но ето че тя отново се показваше пошла и нагла, разгонена уличница обсебваща  и искаща искаща отново да умре... нека да видим на какво е способен моя малкия…

Затова тя го блъсна в парка затова навря изгарящото си желание в лицето му. Този дъх, това желание за превъзходство, да усети слабостта, да го прегази. Всичко в нея говореше виж ме аз съм тук и отново съм на пътя ти, мислиш че ще се отървеш. Не, няма да е толкова лесно, поеми ръката ми виж аз мога да ти простя, тук съм само трябва да ме приемеш и отново ще ти дам това което искаш което само аз мога да дам…

Не и този път аз имам остриетата на изкуплението, имам това което ще те накара да останеш долу завинаги.

......................

Всичко беше готово малките, оставаше само да закара децата. Имаше два часа на разположение, те знаеха че татко им ще се прибере утре сутринта и също тръпнеха в очакване. Бяха подготвили малките си изненади за да го посрещнат. Не разбираха защо трябва да отидат при леля си но бяха превъзбудени от възможността да прекарат вечерта на палатка в задния и двор.

Позвъняването я изненада, само две минути по – късно щеше да бъде в гаража с подивелите вълчета. Отвори широко вратата, странно втренченият поглед и думите, които като студен душ я заляха, превръщайки най – големите и кошмари в реалност, накараха цялото и същество да се вцепени:

-          Здравей мамо, ето това което искаш.

Последвалия удар, и усещането за счупени кости, всичките и мисли изчезнаха в мъглата на болката.

......................

Палачинка с ягоди, шоколадов фонтан, хрупкава карамелена глазура... острието бавно отваряше нови дълбоки пресни каньони върху гладката еластична кожа. Лепкащите от кръв пръсти не трепваха, прецизно насочваха острието по новата пътека, следващи, мисълта спомена за ритмично повтарящия се хипнотичен ритъм далечен, но отчетлив като светликът на пулсиращ фар.

Малките не му пречеха особенно, но за всеки случай им бе разбил русите главици в ръба на ваната, тъй лесно и небрежно сякаш бе счупил яйцата за закуска. Не изпита нищо, нито при звука нито при вида на разпиляващия се по белия под, а в последствие, стичащия се във ваната и придържан от гъстите вече почти тъмно червени коси, лепкаво сивкав микс обилно полят от съсирваща се бавно кръв. Те не трябваше да гледат, не биваше повече да бъдат излагани невинните им оченца на предлаганата от това тяло сласт. Това бе зараза това бе нещо от което трябваше да отърве светът, тъй както навремето се отърва и от нея.

Не можеше това красиво тяло да го изкушава толкова много, тази гладка кожа натрапваща пищните си форми, излагаща се на показ и даваща многозначителни сигнали за греховност трябваше да бъде наказана, трябваше да бъде унищожена.

......................

Накара таксито да спре на стотина метра от къщата. Багажът не го притесняваше защото дори и за по дълъг период и поради спецификата на работата си се налагаше да не зависи от тежести и затова пътуваше много олекотено. Дори подаръците които купуваше изпращаше с куриер, като пресмяташе доставките да пристигнат с не повече от дванадесет часа закъснение. Искаше да я изненада, да сподели радостта от новия си статус. Щастлив бе, че нямаше необходимост да дава дълги и лъжливи обяснения за работата си. За такова разбиране и отдаване дори не можеше да си мисли, когато се запознаха, но тя се оказа всичко за което бе мечтал. Обичаше го истински и всеотдайно, дори понякога си мислеше че не заслужава такова щастие, но явно господ мислеше по друг начин.

Макар и да искаше да се затича, за да може по скоро да прегърне гъвкавото и тяло, да обсипе с целувки всеки един сантиметър от кожата и, пристъпваше бавно, почти като крадец. Асоциацията му хареса, усмихна се. Поръчковите обувки изскърцаха по гранитните плочи, имаше нещо странно, някакво странно присъствие се усещаше около и в къщата, нещо от което смо десетинна часа по – рано би му настръхнала косата, но в момента просто премигна няколко пъти и въздъхна уморено. Знаеше че всеки път когато се прибира, тя подготвяше своите изненади, и сега реши да се придържа към нейния план, щеше да се направи на много изненадан, на това че е поканила гости специално за него. Не го интересуваше дори кого е поканила щепе да се престори на изненадан и да се остави, да преживее това което тя му е подготвила.

Много внимателно, отново му мина през главата картинката със крадеца, отключи входната врата, постави двата сака до вратата на дрешника, и вместо обичайното “Скъпа прибрах се” се запъти към кухнята. Въпреки странната, лепкава и смътно позната миризма която се стелеше в коридора, той не беше готов за това което се откри пред очите му след като отвори вратата на кухнята…

......................

Беше толкова погълнат да кълца и да реже, беше свлякък до глезените си предпазния гащеризон само и само да и покаже надървеното си желание и свободна воля, това че не зависи от нея. След като бе отделил елементите на съблазънта, части от които все още висяха безформени от тялото и, майстореше, дълбаеше това което си мислеше че са страховити заклинания, надълбоко за да може острието да докосне и жигоса прокълнатата и душа. Не можеше и не обръщаше внимание на стоновете  които вече затихваха из зад грубо завързаната кърпа, не обръщаше никакво внимание на нищо заобикалящо го до момента в който чу сподавения вик гърба си.

Рязко се завъртя, дали от кръвта по мраморния под или от омотания около глезените гащеризон, изгуби равновесие, падайки глвата му срещна стърчащият до бара щъркел и всичко потъна в мрак. Единственото което остана да се движи бе пулсиращият еректирал член конвулсивно оскверняващ кръвта по пода с неговото семе.

......................

Лъскавото туловище се сгромолясваше като на бавен каданс разкривайки, задкартина която дори и Гоя не би могъл да пресъздаде. Разпъната на забити в тавана куки висеше това, което бе останало от неговата любов. На мястото на гърдите и зееха грозни кървящи ями, по късно забеляза гърдите положени на кухненския плот. Части от задника висяха, придавайки на бедрата и подут и неестетвен вид. Едната ръка и едното бедро бяха нарязани почти до кокал на вълнообразни ивици, през някога гладките бузи прозираха зъби. От гръдната кост започваше недовършен зловещ кървав символ.

Секундите на шок, като че ли бяха цяла вечност, вкаменен стоеше на вратата, и за пръв път в живота си не знаеше какво да направи, до момента в който това днещо на пода се размърда.

Мълниеносен като пепелянка стовари два бързи ритника в главата му. След което се наведе и с добре заучено движение размаза носът му в пода. Бръкна в първото чекмедже, където се намираха можовете, грабна един и преряза ахилесовите сухожилия. Знаеше че няма накъде да мърда, поне в близкия половин час, но за всеки случай го надигна и заби ножа заедно с дланта му в полирания плот.

Всичкоостанало беше като сън. Внимателно откачи бездиханното тяло от куките и го пренесе на дивана. На бегом претърси останалата част от къщата, молейки се и крещейки, докато не влезе в банята. Трепаереше като лист, беше празен, смисълът и значението бяха неща, които вече не съществуваха. Бавно като призрак се носеше към кухнята, не отиваше да пита, нито да плаче. кръвта бе жадна за кръв, и правото бе негово, да и се отдаде.

......................

Когато синьо червените светлини съпътстващи сирените обляха къщата вече бе твърде късно. рапортите течаха неспирно по радиото, но тези които влизаха в кухнята, бързаха да избягат и да подишат чист въздух, нчкой повръщаха зад ъгъла. Освен седящият небрежно, наглед спокоен човек, в кухнята намериха нещо което преди няколо час е било човек. Кастриран, разпънат, с отрязани пръсти изпочупени ребра и вътрешности стелещи се както по пода така и увити около врата му. На мястото на очните ябълки били набутани тестисите му, лице излъчващо такава агония и болка, сякаш до последно е крещял… а той знаеше как да остави някого жив, но не и този път

......................

Нямаше вината смекчаваши обстоятелства. Дори и това, че бе отървал светът от такъв психопат не помогна. В негово лице , колкото и съчувствие да имаше от страна на журито представиха животно което просто трябваше да бъде приспано. Въпреки всичките увещания от стран ан адвокатите, скъпо платени от неговата служба, той не направи и бегъл опит да се представи за временно невменяем.

- Бихте ли направили това отново? – десетки дори стотици очи бяха вторачени в него в очакване.

- Да. – тихо но ясно произнесе, вдигна глава и като че ли учудено, някак като че ли на себе си попита – а вие не бихте ли, ако можехте?...

......................

Беше хубав есенен ден, някъде към 11:00 консумираното от окръжния затвор електричество за малко да спре високо скоростното влакче в лунапарка.

Правото бе възтъжествувало.