Виновен съм за туй, което казваш,

тъй колкото виновен си и ти,

но не съдбата те наказва, умиращ

грешките ми моля, ти прости.

Затуй че нямах сили, затуй,

че съгреших, и времето което

с тебе можех, не да споря -

да радвам се, аз вече изгубих.

Очите вече се не смеят, зашити

бели устните мълчат, кажи, крещи...

Как искам още дума само... мълчиш,

и аз не споря, със сълзи моля те, прости.