Един пирон забих

в стената сива

и там аз закачих,

мечта красива.

Не беше от изложба,

нито търг

в красива рамка –

ранна смърт.
 

Красива бе, но късно я поръчах

дали, защото все мечтата слушах…

Разпънах кожата и светла, бяла.

Защо в рамка, ми изглежда...изтъняла.

Сияйна е, обковът

ярко и блести

не виждам нищо

            освен нея,

и сякаш празна рамката,

            виси.

Дали изобщо нещо,

            сложил съм в нея?