Със този тромаво озъбен свят,

стиснал с  пръсти шията ми,

не зная ден ли е, или е нощ,

не виждам нищо, само пръст,

но стиснал зъби, пак се боря.

Опитвайки се да избягам

от хватката му здрава,

разкъсвам мускули и кожа

окървавен аз ровя дъното,

пълзящ под тежестта му …

но не съм готов, да се предавам