Тъй сладък, малък щрудел

в устата бавно се топи,

очи притворени в наслада,

разтопена захар, пухкави лъжи.

Самотно слънцето изгаря

далечен спомен, негатив.

Дори и с хрупкава коричка,

в края, захарта, започва да горчи.

Устните тъй меки – се втвърдяват

май вкиснал е след онзи ден

стои наченат, скрит в долапа,

завит, изсъхнал и студен.

Горчивото - да стане сладко,

вкусът,  от онзи кратък миг,

да върне се поне за кратко,

на ягодови устни, преглътнат вик.