Раздирах със нокти,

разклатих и зъби,

опитах да сдъвча това,

което лежи от години

зазидано в тази стена.

Полагах грижливо, там

камък след камък, празнотата

замазвах с тъга, малко

сълзи, кръв, лъжливи усмивки...

Сам така, с години се

зазидах - да не страдам,

но сега, освен себе си,

няма какво да изям....

 

Браво, силен текст. Дано само това с кръвта да не е вярно. Надявам се. Хареса ми, защото и аз трябва да "ям" доста от себе си. Ще спестим много от храна! Хи ХИ...
Това е пътят на пречистването. Много боклуци имаме натрупани и по тялото си и в душата си. И то не само заради посланието, с което сме дошли на тази земя, но и с ограниченията, които сме си наложили ние самите.