Напуснал тялото сковано, летя...

Не чуствам тоя мраз, не съм щастлив,

но болката от ляво, я няма и няма

ги минутите, и тез прегради между нас.

Душата ми се лута тази нощ

не знам дали към тебе се прокрадва,

не знам, дали не ще забиеш нож

от страх, във сянката стаила се на прага.

Докосвам туй, което все го нямам

и вече не треперя, страхът го няма

виж.. да, знам, не мога аз да те погаля,

но разбери, така е по - добре за теб...

...за мен.

Не ще се върна в туй коварно тяло

не ще прегърна тленността,

и ако можех сам, аз щях да се заровя...

Недей за мен сълзи пролива, а просто

 ми прости.