Намерих днес една мечта,

а може би - забравена надежда,

а може би - намерих любовта,

усмихва се, и плахо ме поглежда.

На този ден аз дадох ти, тъй мъничко

и ти го взе. Уплаши се, усмихна се,

и тръгна. Отнесе част от моето сърце,

утихват стъпките, денят угасва...свърши.

Да бе го цяло взела, по – добре,

Без туй кръвта ми вече, се не движи.

Оставам сам, със споменът за твоето лице

в нощта, с протегнати, сковани пръсти.

Загубих днес, а може би...

Дали за туй ми се говори?..

В усмивката ми ти уви,

не ще да видиш, болката ми.