Усмихвам се, а времето е спряло

във ъгъла с мойта самота

крещя, в сляпо огледало,

умиращ миг...една мечта.

Да, аз съм този, който все го няма,

„преливащ” съм от щастие, и там стоя.

Не виждам смисъл да остана

щом няма как, до тебе да се спра.