Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10.2009 21:41 - Нещо, за разказване
Автор: kolibri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1468 Коментари: 6 Гласове:
1



Флашката бе отворена, празна, чакаща и гладна за поредната порция нули и единици да потекат по пътечките и. Гледах с пресъхнал поглед в пространството, скован и застинал като вечния сфинкс. Един файл, само един файл, просто трябваше да напъхам жадният и език в тесния слот и, ... какво. Нима нещо щеше да се промени?

Усещах паренето, но някак далечно ръката ми бе далеч, пръстите крепящи остатъка от отдавна запалената цигара. От матовия екран ме гледаше лице изтормозено и недоспало, брадясало отнесено в хипнотичната реалност на букви и знаци, символи на цивилизация и край ъгален камък на унишожение. Пъзел, не подреден до сега от нито един психиатър картини - не нарисувани, като сънища обсебващи и плашещи. Сенки разхвърляни от времето гротесктно извисяващи се принизяващи и стъпкващи, сенки оставяни от мен, преследващи жадни криещи се зад ъгъла на всяко малко сиво коридорче на тавана.

Мислех че това е нещо друго през цялото време докато ровех и търсех, не спирайки ден и нощ, но сега ме бе страх. Гледах изцъкления екран, дишащия маркер на машината, маркиращ с последователните си пулсации последния ред, бях сковаван. Запалих нова цигара, вечезнаех какъв е краят, а какво бе началото – сополиво и плачещо... бях го завършил.

Изправих се и разкърших схванатите рамене. Болеше, не толкова изгорените пръсти от цигарите, а това което тези пръсти смело и бързо преливаха с помощта на клавиатурата, превръщайки необятната празнота в плашещ и ужасяващ кошмар. Символи на безсънните нощи, черни гарвани кълвящи светлината, създаващи с обединени усилия, дълбоки и гноясали рани. Крехта белоснежност набраздена от нокти, търсещи злокобни слепи очи, широко отворени врати зад които дебне безграничния ужас. Кошмар придобил плът и жадуващ за кръв, спомен от изкривена реалност и незапомнено време.

Все още стоеше на масата протегнал жадните си метални зъби готова, забивайки ги да изсмуче цялата история със скоростта на едно премигване. Гласове, стотици, хиляди жужаха в главата ми, пърхащи суетящи се и стенещи. Нямаше граници и врати зад които да ги затворя.

Устата бе отдавна пресъхнала, гледах бледото и потръпващо тяло, осветявано от циклопското сияние на монитора. Не можех да устоя, впих зъби в незарасналата подпухнала шия и жадно засмуках. Тишина и ярки образи изпълниха стаята, топлината на тялото и навяваше спомени и спокойствие.

Бездиханен и студен, се изправих прегъранал вятъра създаван от отворените прозорци. Над пулсиращото многоточие, на монитора, ме оглеждаше бледо, с контрастиращо алени устни и празни като пустинен кладенец очи, лице. Не беше дошло още времето, тази история да получи живот, протегнах бял и безчувствен пръст и натиснах „DEL”, връщайки девствената белота на екрана. Пулсиращия маркер застана в начална позиция, като малко оплезено кутре, чакащо команда.

Не, неще да я държа тази история само за себе си, това би било толкова...егоистичноАз имам нещо за разказване и ще го разкажа на всеки, който иска да я научи, но просто трябва да ме повика...



Тагове:   вампир,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. piccola - ....
19.10.2009 21:34
време е за историята...:) или трябва специален код?:)
цитирай
2. kolibri - :)
21.10.2009 22:00
не, не трябва специален код...
цитирай
3. анонимен - Poslednia Chovek (Asen Metodiev)
23.10.2009 20:32
Biah ti obeshtal edin citat, eto go i nego:
Sled poslednata atomna vojna Zemiata beshe yrtva .Nishto ne rasteshe, nishto ne giveeshe.poslednia chovek sedeshe sam v ednastaia.
Na vratata se pochuka... , a slynceto bavno zaliazvashe na iztok"
цитирай
4. анонимен - хареса ми.petr
24.10.2009 17:30
хареса ми.petr
цитирай
5. анонимен - za petr ot asn
27.10.2009 16:40
kakvo it haresa petrcho?
цитирай
6. анонимен - ощеееееееее
09.11.2009 20:24
petr
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolibri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 584269
Постинги: 350
Коментари: 448
Гласове: 1705
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031