Обичам дъжда във очите ти,

нежно отмиващ тези следи,

от сълзите солени и малко горчиви.

Не затваряй прозорците. Нека вали.

Ще докосвам косите ти с вятъра,

и ще милвам пак твоито лице.

Твърде рано прегърна ме гроба,

но с дъжда, аз оставам до теб.

Не посягай и ти, към отровата,

щом усетиш че много боли.

Утеши я, тъгата, сред хората.

Поплачи си, когато, навън завали.