Кървави нокти и лепкави пръсти

се протягат в умът ми заспал.

Разкъсани мисли и съсирени сенки,

пухена лудост, съм на пода постлал.

Събуден от вик, от сирени, от стъпки

усмихнат и смачкан треперя сега.

Напукани, кървави, слепи зеници

срещу мене се взират, разкъсват нощта.

С дъх вонящ, през прозорец отворен

с писък разтвори крила и...избяга.

Върни се, аз искам със тебе, свободен...

Нима се уплаши от моята лудост, така?!