Постинг
13.08.2009 14:31 -
Далечен спомен от... крила
Денят в който за последно ще полегна,
ще дам почивка, на уморените крила.
Очите ще затворя за последно,
ей там - под старата върба.
Не трябва никой да ме търси, ни да следва.
Ей тъй спокоен ще умра. Не искайте, раздадох я,
последната надежда, и смисъл да оставам -
няма, щом нямам повече, какво да дам
Върбата стара, с клоните си, ще покрие
трупът ми, нежно, с меките листа.
Далечен спомен ще остане
шумът от малките крила.
Търсене
За този блог
Гласове: 1705
