Разклащаш я, а аз захапвам я, съвсем съзнателно

примамка тлъста за шарана, макар да зная,

че не ще да дишам, ще умирам бавно,

от дъното на сушата щом хвърлиш ме накрая.

  

Трябваше, да спра когато те видях

 да не правя нищо, но съгреших.

 Помислих, че в усмивката и погледа ти,

 малко скрито, закачливо пламъче блести.

 Причините, уви били са други, а не че хубаво

 за тебе е плешивото ми теме и дърводелските черти.

 Присмиваш се, а аз си мисля че се радваш,

 приемаш вид, че сякаш ме желаеш... ех само.

 Само ако знаех, по - рано малко, каква игра играеш.

  

Дали не можех просто аз да те подмина,

така желана и красива, в онзи кратък миг,

омайващо страдание, природна грешка, сладък вик.

Наливам се със хапове и после със ракия и мисля,

                                                       мисля си за теб.

Ако н аистина е така, тя е постъпила доста жестоко.

Хапове с ракия убива. Струва ли си заради една любов, която не се е състояла? Животът е по-обширно понятие.
Дано е литературна измислица.))

повече на ракията, а комбинацията е доста кофти ;), но за живота съм съгласен, тоя не струва.

Сам трябва да ми дадеш стойност и
да го ....

ОБИЧАШ!!!

Тя има ли си име? Надявам се това да не е наистина преживяно! А ако е така съм съгласна, че е постъпиал жестоко, но дали е знаела какво чувстваш?

Да бе, дали е знаела,какво чувстваш? Я не му мисли толко...
ама пиши))

Хей, приятелче, да не си обърнал "случайно" местоименията и Тя да е била това шаранче:)))