Отива си и този ден

и тъжен съм,

а ти, не си до мен.

И много дни ще минат

и още в мислите ще си,

дори съдбата да проклинам                       

аз знам, не ще се върнеш ти.          

 

Светликът във прозореца угасна,

когато хлопна външната врата.

И мислех, че приех го, но повяхна

живота мой - без любовта.

 

И утре зная че ще има,

но за какво ми е

кажи? Във мислите

е само твойто име,

а в устните, все тъй горчи,

от недомислените думи,

с които болка, аз ти причиних.

И ти ли причиняваш болка? Няма ли изключения?

дори и да не иска

Е, не е всеки. Стига сега.
Има един момент.
Някои хора постъпват разумно, но ние все пак понякога се чувстваме наранени, без те да са го предизвикали реално.

Има си хора, които нараняват, и такива, които не нараняват. И среден вариант, които уж искат да не нараняват, ама винаги го правят, и то не необмислено. Никак даже. Напълно си е обмислено.

така че... винаги имаме избор

И главното е, кой защо и как наранява.
Сега е бъкано с хора, които само това и желаят, да наранят. И се кефят. Нали го преживях. Макар че рядко го позволявам. Беше ми екстремно да видя, че е желано!
Така разбираш хората, не мислиш ли!
А е важно да знаеш, кой стои пред теб.