Откривам в погледа ти толкоз радост навярно това ме плени, пожелах те, а ти изсмя се, превзето, тъй грубо, без жалост... Не поисках си мисля аз много, само миг, може два, и разбрах, че отровата, блясък в очите е само, търси жертва, нагнетява вина. И навярно за теб съм виновен, не, не лъжа ти така пожела. Нямам сили, дори да остана ни небрежно да махна с ръка...Твоят образ, през сълзи пред мене се рее, а очите лъжовни,  във шепи държа.

Прекрасно е.... Поздрави и успехи.

радвам се, че хареса

Всъщност какво е поезията, ако не е част от обществения живот и процес на развитие.
В този ред на мисли, отдавна мъжете са издействали ...недоверчивото... отношение към тях. Винаги много мили и лъжовни вначалото, но ... супер некоректни след това.
Не се сърди на героинята, тя не е от най-наивните, нищо повече.

Не е и като мен. Аз ги псувам. Направих цяла колекция от мъже, които си играят на култ към личността - себевлюбеност, и подигравки с неуважение към жените.
Това не може да се търпи вечно.
Е, гарантирам ти, че когато опознае героинята и твоят герой няма да я приеме, каквато е. Защото просто търси секс, а не човек от женски пол.
По-скоро е убеден, че жената не е човек, а ребро или нещо по-низше, фантазията им е безкрайна.

Какво да правим?
Да започнем да учим себе си и децата на уважение към хората около нас. След десетки години ще има резултат и уважение във взаимоотношенията.

Ще се оправиш.
Виж аз никога няма да приема същество от срещуположния пол, без да е доказал стократно, че не е типичен български мъж. Искам поне 100% гаранция, защото не получих това, което да ме стабилизира като личност. Само опит за разруха. Това се помни. И няма вече да допусна пренебрежение. Нито доверие в аванс! По-скоро бих умряла!

Дано не припаднеш от дългия коментар, които не са ти по вкуса.

за дългия коментар... не припаднах, по скоро се изненадах...
По скоро, съм си мислел за лъжовността в отношенията, скритото зад красотата, желание за разруха, за каквото и ти споменаваш.
Относно уважението съм абсолютно съгласен, но как да се постигне, ако няма простота ( не простотия) в отношенията. Желанието да си играем на котка и мишка, по умен и хитър, в повечето пъти се оказват нож забит в собствения гръб.

Ами прав си, не става с игри. Само с доверие и простота.
Както в политиката - оправя се с прозначност.

Да, решението е в тази простота на отношенията, но си заслужава.

Аз практикувам тази простота.
Макар на признанията ми да се отговаря високомерно. Грешката не е у мен. А и загубата не е повече моя.

за разбирането.

Моля!))
Определено имам съгласие с много твои позиции, без някои особено драматични.))