Климатикът тихо жужеше борейки се с 32 градусовия мор отвън. Помещението не бе никак малко, спретнато и подредено. На почти празното и подредено бюро на мониторът се въртеше електронния часовник, но той сякаш не го забелязваше. Нямаше за къде да бърза. Макар че изглеждаше доста вдървено в очите му имаше дяволито пламъче, тази задача го караше да се чувства млад. Понамести очилата отметна още един ред, с молив, от дългия списък пристигнал в черна кожена папка по куриер, и прелисти на следващата страница, Бавно прокара пръсти върху името. Също така бавно и внимателно избра номера срещу името, на новия си телефон. Чу свободно, изправи се, доближи се до прозореца и зачака. На четвъртото позвъняване от отсрещната страна се чу кратко и многозначително: -    Ало. -    Ало? Вие ли сте В. С. В. ? -    Да, кажете. – номерът бе непознат, но гласът звучеше като... -    Имам данни че не си се възползвал от правото си на глас на миналите избори? -    Ами вижте, аз си бях на село, там малко ремонти по къщичката, - плахо започнах да се оправдава, не знаейки защо, но имах чувството за някаква стаена заплаха. - и нали знаете... -    Само да Ви уведомим, че ако и на идващите избори не отидете да гласувате, няма да е лошо да помислите за търсенето на нова работа. – с много любезен но и студен глас достигна до ухото ми така небрежно подаденото изречение. Заковах се на място онемял. -    Ало, там ли сте. -    ....ъъ.... – успях само тъпо да изхриптя, но мисля че това не бе от значение. Усещах леко замайване, какво по дяволи... -    Би било от огромно значение също така да пуснете своя глас за нашата партия, все пак не забравяй кой ти изхранва семейството. И между другото за този месец са предвидени едни хубави боноси и поощрителни награди, за съвестни и добри служители, нищо чудно да бъдеш включен в списъка, но това зависи изцяло от теб. Хубав и лек ден. Разговорът прекъсна, а аз стоях глупаво и стисках евтиния си телефон. Трябваше да поседна. Неспокойно се заоглеждах, не това бе сериозно не можеше някой да си прави майтап с такива работи. Погледнах номера от който получих обаждането. Чудех се да върна ли обаждането, но студенината в гласа отсреща ми подсказваше, че е смъртоносно сериозен. Наистина ли можеше да ме изгонят от работа? Не, не можех да си го позволя не и точно сега. Кой щеше да ми покрива тъпия заем, а пък аз защо ли го и теглих, сега ли точно трябваше да правя ремонт на оная съборетина на село? От друга страна, що пък да не отида нали всичко е уж тайна, ще се явя, и все за някой ще гласувам. Пък в края на краищата, може и някой лев да намажа я. Разтръска глава да прогоня налегналите ме мисли, но не ставаше. Ще взема да изпия една, а може и няколко бири. Ще му мислим кат му дойде времето. Станах и бавно закрачих към кварталния клуб. Колкото и да се опитвах да не мисля за отминалия разговор, не се получаваше. Улових се, че се опитвам да свържа с лице, да придам вид и форма на този глас. Пътьом се разминах с неколцина колеги, вяло помахах за поздрав, и получавах същите дори и леко трескави помахвания. Кратки, отсечени, някой плахи започнах да се вглеждам в лицата. Стреснати, крадливи виновни погледи. Настръхнали като подгонен дивеч, оглеждащи се. Виждах по скоро усещах страх, които щеше да прерасне в апатично подчинение, безразличие на обречените. Осигурени и добре стригани овце, в това ли бе целта да се превърнем, треперещи за така наречената сигурност, омразната си работа и мизерната заплата. - Миме, подай една бира, че устата ми е като Сахара. Каквито и лица, нови уверени с желания и говорещи за промяна, да се появяваха, започвах да си мисля, че такава е невъзможна. Никой не знаеше чия собственост е, колкото и да не ни се иска да признаем и да се бием в гърдите доказвайки уникалността си, знам че ние сме такава. Със сигурност обаче сме собственост на системата, гадна, двулична и постоянно жадна за власт. Прикриваща канибалските си мераци и наклонности с лъжливи грижи и обещания. След като ни дъвче достатъчно дълго и изсмуче живителните ни сокове ще ни изплюе, оглозгани и ненужни кокали в чинията на историята. Ех ако можеше докато дъвчат, малките ни овчи душици, някой кокал да им пробие жадните и ненаситни гърла. Си помислих и отпих бавно и с наслада от бирата.     ПП: Тъпото е че случката е действителна, а те доста зачестиха...

Ужас... А купуването и продаването на гласове било престъпление...

и аз така си мислех...

Наистина ли тази случка е действителна? И ако е така с теб ли се случи?