Вчера погребах кучето си.

Дърветата се огъваха под напора на страхотния вятър. Клатеха се като изпаднали в транс поклонници на древна секта. Пленници на своята природа, не избиращи нито къде нито как да растат, стиснали силно в коренищата си черната пръст.

Какви са правилата на играта, да стиснем сграбченото местенце здраво и да не и да не са даваме на каквито и да е ураганни ветрове да ни отместят от мястото си? Силни ли бяха дърветата или аз съм по силен? Да се примиряваме с кубичното пространство в което сме се затворили смятайки че то, и само то е нашата светая светих. Кубче за осем часа работа, кубче за осем часа сън, кубче с обяд, кубче вечеря. Гладка хромирана мебел в офиса повлияна от последните кубични тенденции, наблъскани в кубове стоманобетон, също доказателство за будната, предизвикателна и болна мисъл на така наречения връх на хранителната верига. Бляскаво изчистени повърхности, убиващи същността ни.

Не исках повече да гледам борбата на дърветата, през дебелите интелигентни стъкла. Контролирай се. Предупредителна мека жълта светлина запулсира. Завъртях се и „тръгнах” бавно по електрическата пътека. Зад гърба ми прозорецът потъмня. Нямаше ги вече, явно бяха плод на подсъзнанието ми, останки от нещо, спомен. Дали от холо-визията, и то на едно куче можеха да се трупат спомени?

Стисках в ръка последните финансови отчети, нещата съвсем не вървяха на добре, имаше прекалено много стресови фактори, които никоя висша сила не би могла да прогнозира. Знаех че до няколко часа всичко ще е нормализирано, изгладено и изчистено. Никога дори не ми е идвало наум дори да си помисля, как точно се прави тази регулация, съмненията ми се задълбочаваха, придобиващи форми и чувства, омраза. Безразличие, точно така контролирай се, не мисли, вече бях видял симптомите, алармените нива. Не ме интересуваше, ръцете ме боляха, не чувствах върховете на пръстите си.  

            Зарових го в парка, собственоръчно. Така пожела, не зная дали бе каприз, тъй като то не проявяваше такъв характер. Осъзнаването, интелигентен процес, присъщ ли бе за него – в настоящия момент бих заложил всичко на това.

            ..........................................................

Не можех да си позволя новия технологичен бум, но варианта да се сдобия с ниско качествен хибрид, само и само да правя впечатление на добре поддържащ се и уравновесена единица от това общество. Контролирано Управление на Човешки Емоции, самото пълно наименование на проекта ми грабна интереса, емоции така липсващи в наше време, и такава отживелица. Естествено доплатих малко за Система за интегриране и събиране на новини факти и странни събития в стария модел „най – добър приятел” – КУЧЕ.

Останах приятно изненадан от комбинацията която се получи. Прибирането в сивото кубично жилище, ниво -65, криеше приятни изненади, мека топлина и нереални но живи цветове. Понякога планинска прохлада с тайнствени успокояващи аромати и всичко това от бързата интеграция на вградените сензори за ергономичност и комфорт, и Джаф. Говореше ми с картини, разказваше истории от древността, всяка вечер различни, интересни. Успокояващи разговори, понякога изморителни и тежки спорове в които винаги побеждаваше логиката и последователността на ИИ, оставащи ме в продължителни и интересни размисли.

Научих се да играя шах.

Вече мразех работата си и начинът на съществуване. Не исках да знам как точно се добираше до информационните масиви, но истината е че с нетърпение чаках момента да отворя вратата, и да се включа в действителността такава каквато...

Те просто го изключиха. Защо бе пренебрегнал алармите?

...........................................................

Имаше думи като истина, чест, мечти...  Къде точно бях аз? Свободна воля, стисках информационния диск, машинално знаех какво трябва да направя, но нещо вътре в мен се противеше. Появиха се звуци, десетки образи фигури, лица заплуваха пред погледа ми. Гъста зелена трева се заиздига от пода. Не разбирах по скоро усещах нюансите в изморените тъжно усмихнати очи, разпознавах надеждата, обичта, блясъкът на мечтите,...

В малко безлично кубче, 12 нива по надолу уверени пръсти подадоха малък информационен диск. Системата лакомо за милисекунди изсмука информацията, прекалкулира. Ниво на аларма „Свободна Воля”. Изпълнение  незабавно. Задвижи Регулация...

...издайническа малка сълза трепна в окото. Усмихваше се, беше уморен, но щастлив. Всички битове се приемаха и записваха от хилядите датчици изпълнили за секунди пространството около него. Регулираха, нямаше нужда да се включват алармите. Главата му се килна неконтролируемо надолу, дробовете спряха, сърцето също.

Секунда по късно температурата достигна 780 градуса. Всичко органично бе изпепелено. Прах при прахта. Вентилацията се включи, остана чисто изгладено до блясък помещение.

Регулация приключена. Състояние нормализирано. Време 13:31.

…Хакване на датчик SD430T15…произход: не ясен, информация: опасна, Връзка прекратена, последици: мечти, надежди. Аларма, аларма... Какво им ставаше на тия хора?!!....