Приемам туй че вчера бях

безмислено отричащ всичко

сега съм уморен и знам, какво

омраза - обич, грях - лъжа, отхвърлях

и идеи, цели... един ме вчера там

обра и сграбчих мислите си изветрели...

Какво ли, мъдър си лежах с усмивка щърба

треперещ не тъй от студа, от радост,

че смисъл няма, кръвта изтича,

къде ще пише в сетния ми час

живял и мразил, или истински обичал?...