Крайпътен дом, и мънички маниста,

умиращ ден, погребан срам, копая.

Остава колко ми?... не зная, вината,

във тази пръст, с тези пръсти ще скрия,

     знам...

И плужеци кръстосват самотата, полепнали

по всеки спомен мил, прояждащи със слуз

тъй лепкава, едните грешки, мисли... И само ти,

Любов, оставаш не засегната, красива с начало и без...

                                                                                      край.