Да поговорим за теб..
-за мен ли че какво има да говорим за мен? Аз не съм интересен, ооо искаш да кажеш за Мен... Хахаха. Че аз не съм толкова важен, всъщност май.. има ли нещо важно? Това което съм направил или това което бих могъл да направя? бих могъл да убия кучето на съседката, а нея да я изнасиля, докато я задушавам с неговата верига. Бих могъл да осакатя онзи малък келеш катерещ се по клоните на ябълката и крещящ като обезумял за някой си Юлия. Да дъвча червата и  разлагащата се плът на стария ми началник, стига да знаех къде да поровя де. Бих могъл да напиша стих, а може би поема, нещо от рода на : хммм....

.....

Сърцето е черно, и няма звезди

Очите са сухи тук няма следи

И мечтите ги няма, вземи това тяло

Със тази брадва ти го насечи

Дълбоко тук сега го зарови

Докато те не са дошли...

Харесва ли ти, какво ме гледаш умно, всичко е една голяма лайняна история, а аз а з седя и разбърквам кафявата каша…

...ден №....

Да поговорим за..
- Хмм, не те очаквах днес, в същност не мислех че ще ми се рамине. Какво пък добре дошъл при стария отшелник. Да видим днес менюто е: кръвосмешение, содомия, некрофилия... знаеш ли че не виждам нищо живо което да премине през... встъщност има ли изобщо? Не се усмихваш нещо не е така както трябва ли? Да не би да съм се нацапал с нещо?! Абе какво всъщност си ме зяпнал такъв, кажи де?... АААААА, хайде ставай и си заминавай, не ми се говори сега. Хайде че да не ти избия и единственото око дет ти е остало, сакатлък със сакътл....

....кръв имам кръв под ноктите! Мда, наистина се клатеше много пречи, падна тая сутрин, по скоро го изплюх, опитах се да запуша дупката, но нямаше с какво. От стената трябваше да изкъртя това парче. Не, не става, какво е днес, а какво беше вчера?...бааа Щет е сдъвчадазна, хихихххсе криешаобеща...

....ден №...

Гррр студено е, видя ли как се клатят зъбите ми? Не? Искаш ли да видиш....аааа...

-Да пого... знамкъде се изгуби напоследък? Не искаш да ме видиш, знаеш ли станах много добър с ноктите напоследък, ето виж..тези преливащи се червени зъбери не ти ли приличат на нещо близко, на нещо изгубено? Там където играехме едно време ето го онова изсъхнало дърво, и помнишли онази малката как се казваше с опашките?... да точно така, какво? Неее , не може да бъде, близнаци.... не ме пипай, абе ще ти итръг...

...ден №

..........стой стой ти казвам.........иаааааааааа.....

......................

хряс, псссс, хряссс...видя ли ссс, ето и това, хшсяпс. 

            Ден №.....

Едно две три, пили, мили мили,сили...в края всичко са изпили, сссссссс,  триста пътища за тази нощ, сметки триста ще направя, хрипове и понеже не шипове, забил съм ръцете, не пръсти, а мисли кат нокти в ума и сърцето кърви, очите нещастни текат водопади от смях но нещастен,...защо не идваш....

Да липсваш ми, не искам да го призная, но...ще говоря искам да кажа...

Ден № .......Да погово.......

Ооо ето те, отново, къде се изгуби толкоз време?... Знаеш ли много мислих напоследък и мисля че си прав. Когато денят приключва и остатъците протягат тънките си пръсти, покривайки жалките остатъци от битието, да това което осъзнаваме като такова, всъщност нищо не приключва. Това е само една илюзия една заблуда на обърканите сетива привикнали със светлината. Но когато достатъчно дълго стоиш със затворени очи, нещата не изглеждат същите. Объркваш ли се и аз бях така в началото, но....

Стискаше парченцето стъкло повърхността проблясваше и все още някак си отразяваше кръвясалото му око. Нямаше с кой да говори, камо ли на кого да обясни нямаше никой, всички бяха мъртви....

А тя му липсваше повече от всякога.