Дочаках, подготвил се бях,

двуцевната пушка отрязах.

Сега съм готов и надраното

дуло захапал, усмихвах се леко.

Усетих, не, по скоро подуших

това, мръсни чорапи, и блузи,

в ъгъла там в прахта. Паяци

пълзящи в ъглите, преплитащи

нишките на свойта свобода.

Почука ли, да - сега ще отворя

ела погледни ме през тези две…

окъсени дула. Треперещи пръсти.

Дали те повиках, и дочаках те? Да…

Каквото съм правил, и бил

по тапетите вече тече. Неуморните

паяци по дулата такът ли такът…

Прегърна ме с костеливи ръце,

и понесе ме баво по птя към ада.