Постинг
22.07.2008 21:19 -
Признание
Автор: kolibri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1273 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 24.07.2008 15:01
Прочетен: 1273 Коментари: 6 Гласове:
0
Последна промяна: 24.07.2008 15:01
Не зная какво съм изгубил,
Не зная какво съм спечелил
Тъй както в тъмата се лутах
и търсих, света... или бягах?
Светликът ме някак примами
до него, настръхнал, прикривайки рани,
долазих. Протегнах треперещи длани.
Създание нежно протегна ръце,
разтворили билки, превърза ми рани,
Погледнах в очите, видях любовта и
и думи, каквито не чаках.
Опит съм до лудост, кипи и кръвта ми,
Това е различно, красиво и няма измами
Не владеех ги тези аз думи,
дори и да исках незнаех аз как
на нея да дам, малък такъв знак,
само болката знаех, но не исках да дам и....
и бягах, разпилявах, крещях
в тишината, на новото утро разкъсвах
самотата. Дали е нужно да и дам
отровата в кръвта ми?...Незнам.
Много динамично и хубаво.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Много различно за теб.
Не вярваш в собствената си стойност?
Много добре ми звучи ритмичността на стиха. Хваща те за гърлото и не пуска!
цитирайНе вярваш в собствената си стойност?
Много добре ми звучи ритмичността на стиха. Хваща те за гърлото и не пуска!
радвам се че хареса...
цитирайблагодаря за разбирането...
цитирайО, не разбрах. Но сега разбирам по-добре.
И няма да к акво да ми благодариш, повярвай ми!
И за кое разбиране по-точно ми благодариш?! Да би ми дал да те разбера, пък тогава да ми благодариш. Но не. Скрита суета.
цитирайИ няма да к акво да ми благодариш, повярвай ми!
И за кое разбиране по-точно ми благодариш?! Да би ми дал да те разбера, пък тогава да ми благодариш. Но не. Скрита суета.
Ти никога ли не устояваш да информираш всички за похожденията си?
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 1705