Крещя в света на глухи феи,

Умиращи от жлъчна мъст

И цветни трупове заравям.

Безмислено така, живота ми, минава....

Денят е черен, нощта изгрява

Приемам черната зора, копая.

Денят проточил се със кървавите дири

Нима сега и тебе наранявам?

О да, така е в моя свят от болка

Пръста е мокра, но не от сълзи

От кръвта, от дланите ми мръсни

И за това усмихвам се сега.

..............................

            Да кажа сбогом, така ще радвам много

            Но няма, това съм аз една прокоба

            Дори от раните гноясали в гроба

            И червейте ще да избягат, ще да им стане лошо.