Стискам зъби, мълча, но кръвта ми кипи,

парализиран приемам това, а са само лъжи.

Измамно е всичко в корема ми, радост от тънки

кори, хляб напоен със отрова, и парчета от диви

свини.

А под ноктите черната пръст,

и торби под очите тежат.

Затова ли копах, за да свърша

така, във устите им сладост да има

и за тяхното блюдо, аз да чувствам вина?