Парченца стъкло, полепнали по засъхналата кръв, сякаш не просто счупено е било огледалото, а взривено. Там където би трябвало да бъде, в резбованата рамка, имаше зъби, костици от череп остатъци от мозъка кожа, но не колкото за една глава. Какво ставаше тук по дяволите? Главата ме болеше и някак си не можел да уловя логиката на случилото се тук. Трябваше да се съсредоточа, но фактите бяха, как да кажа повече от достатъчни, само че по никакъв начин не можех да ги навържа в картинката която е била преди да се случи. Изглеждаше така сякаш главата на жертвата се е пръснала иззад огледалото, но пък гладкия разрез и добре запечатаната рана на врата, там където обикновено би стояла главата, подсказва за някакъв вид хирургична намеса. Сякаш главата е била предварително отделена, тялото захвърлено уж небрежно на пода, а после някак си „втикната” в огледалото и взривена. По всичко личеше че това няма да е първото и последното нещо което щях да видя тези дни, запалих цигара и се измъкнах оставяйки място на колегите да съберат, каквото могат, „доказателства” и други проби за изготвянето на доклада. Нещо ми се въртеше в главата, но засега изводите щяха да почакат.
.........................
Картите бяха хвърлени, силите все повече накланяха везните на тяхна страна. Правилата бяха само неговите. Победата щеше да е негова, защото тези дейности никой вече не ги следеше. Всички преследвачи, поне така си мислеше бяха „изчезнали” по един или друг начин. Колко хубаво му ставаше само при спомените за обстоятелствата и действието на силата, растяща и горяща вътре в него. Не само те можеха да търсят и унищожават. Каква изненада се изписваше всеки път върху жалките им лица, когато така наречената жертва изведнъж спираше да се подчинява на правилото, крие и бяга. По важното е обаче че успя да изпрати телата, нали трябваше да има здрави и силни части за трансформирането. Въпреки всичко вече се чувстваше готов за да опита. не успяваше да концентрира и контролира процеса, или този провал говореше за саботаж. Дали не трябваше да внимава повече, дали не бе останал някой жив, някой който не усещаше?
.........................
Кръвта и отпечатъците би трябвало да говорят. За разлика обаче от всеки друг път, в този случай нищо такова не се получаваше. Макар че първоначално всичко изглеждаше добре, патоанатомите направиха шокиращи констатации. Нито една от наличните крайници на тялото не отговаряха едни на други, различна кръвна група, различно ДНК, и абсолютна липса на отпечатъци. Макар и тези различия да говореха, вече не за едно а за няколко убийства, настъпването на смъртта, бе по едно и също време. В края на рапорта се констатираше също така за наличието на странни лишей и елементи по разрезите абсолютно не познати до момента, като структура и вид, т.е., тези неща които са се случили с тялото, телата не са станали на нито едно място в географско отношение свързано със добре познатата ни Земя.
Бавно и внимателно оставих чашата с черно и горещо кафе на бюрото си, препрочитайки отново тези няколко реда. Какво ставаше тук по дяволите, да не би всички да се побъркват или употребяват някакъв алкохол, наркотици или каквото и да е там за което не знам? Ако не познавах толкова добре хората си със сигурност щях да ги пусна в продължителен отпуск, но знаех че това не е толкова вероятно...
.........................
Алармите се включиха. За втори път от две години насам.
Усещаше се едно раздвижване по енергийното трасе. Твърдо си мислеше че тази свръх модернистична апаратура няма никога да сработи, но странните изчезвания на няколко екипа и прекалено краткотрайни сигнали, доказваха едно, беше жив и сега разчистваше масата. При първата аларма, от изненада за малко да не успее. Яростният вой го изкара както се казва по бели гащи от мястото му за медитация. Успя да триангулира и определи почти ясно и в достатъчно малък радиус мястото, преди да натисне и отвори паразитно шумовия спектър. Всичко после се разви на бързи обороти, трябваше да разглоби и сглоби в малката си каравана, поне част от машината. Чакаше го и доста път. Не се знаеше колко нетърпелив може да бъде врагът, а и можеше ли да му се противопостави?
Вече бе късно за размисли, време бе да го спре и изпрати там при другите от неговия вид...
Беше късна юлска и леко хладна вечер, когато напуснах офиса. Нещо ми подсказваше че не търся в правилната посока, продължавах да си мисля, че не същественото в цялата бъркотия е деянието, а по скоро е мястото. Някак си фалшиво и прекалено новичко изглеждаше апартаментчето, в тази прекалено голяма и забутана постройка. А и как така никой не бе съобщил за наематели, новопристигнали или някакви туристи. Въпроси: Откъде се бе появило тялото, телата? Дали заедно с него / тях/ нямаше още някой които да се навърта наоколо, и в момента да кроеше някакви други пъклени или содомитски планове? Поусмихна се на последното си изречени и без да се обади, отпраши натам.
Натрапник, но силен, знаеше че ще го види отново, да не би той да е последния ловец? Не нямаше ги тези силни вибрации. Нямаше значение, щеше да го използва, това бе като знак на съдбата. Само трябваше да...
Като че ли никой не се е вясвал насам. Лентите все още си стояха ограждайки периметъра. Светлината на фенерчето ми прогаряше тъмнината. Обичайните звуци на нощта действаха успокояващо на изпънатите нерви. Дребни камъчета стържеха по дъсчения под, как толкова бързо работеха паяците та бяха... - Кой е там? Поли...ох как боли, дали не ми съсипа новата....
...Тъмнината се завиваше или размиваше в спиралообразна форма, имах чувството, че тялото ми някак се прелива, преминава, през огледалната повърхност. Странни напеви и енергийни заряди сякаш пълзяха по тялото ми, като че ли се разкъсвах, разделях на малки части но тънки сребристи нишки все още поддържаха единното ми цяло. Погледнах назад, някъде в далечината, като че на светлинни години, стоеше и ръкомахаше огромен закачулен силует. Нещо обаче се приближаваше към мен, усещах тежест и смътна заплаха. Разбрах че вече не съм там, реалността или каквото и да е бе останала далеч назад, странни очертания придобиваха зловещи и страховити форми, съществото ми изпитваше панически ужас. Каква ирония само това ли бе краят, нима съществуваше това което ме преследваше в детските кошмари? Всичко се променяше извиваше, мускули и сухожилия се разкъсваха и отново съединяваха за да придобият нови гротескни и зловещи очертания, раждаше се нещо което не бе от онзи, моя свят, но което искаше да излезе. Искаше да диша и да унищожава. Картини на лееща се кръв заливаха мислите ми, гняв болка и безрасъдна ярост пулсираха, отвътре отвън. Това вече май не бях....
...Проклятие май закъснях трябваше да инсталирам и теснолъчевия шумо.. майната му, този го изгубих, не толкова важен. Замахване, яростно завъртане. Три светло сиви остриета пронизаха тялото, една секунда само и главата му ще се отдели. Пропукване. Туп,туп, зъъън остриетата паднаха заедно с черното наметало на земята. Острието описа дъга там където трябваше да бъде качулката и главата му. Невярващ виждах като на забавен кадър, как тялото се фазо-време измества. Вече ме заливаха първите вълни на ядът, как можеше след толкова чакане, толкова тъпо да го изпусна. Просто не можеше да е истина, бях толкова близо, толкова...
Вдигнах глава и погледнах към стената. В огледалото висеше уродливо и грозно същество, горящите му очи можеха да изпепелят за секунди цялата постройка, а страховития му рев, навярно би спукал тъпанчетата ми.
- Здравей грознико,- замахнах с всичка сила и запокитих към огледалото титаниевото острие. Стъклен дъжд изпълни стаята,- и сбогом.
Уви трябваше да има още един изгубен, но какво е загубата на един, в сравнение с вечността. За съжаление усещах че съвсем скоро пак ще се срещнем лице в лице, но този път щях да ....
...защоооо? защо не умират? Откъде се пръкна този, леле колко боли...копеленце малко, гнусно, гадно аз ще ти вържа червата на възел, ще използвам кожата ти за тъпан, ще...АААА... само да те намеря...
........................
Ах каква жега, къде ли се губи шерифа... никой не го е виждал от три дена, а пък и да не се обади? Това изобщо не е в негов стил. А сега как ще се оправяме с всички тези измрели добичета. Дали не е някаква зараза, нали постоянно говорят по новините за такива неща, или пък терористи? Мамка му, май ще трябва да се обаждам на по висока инстанция. Как смърди само, сякаш пъклото е намерило прозорец за да се проветрява....
