Прескача се един от друг,

като добре забравен труп,

тя, истината се подува.

На никумо не нужна, за мигът,

но във вечността, тя

своите спори хвърля...

...........................................................................

Истина, каква красива дума,

Обречена на вечна самота

Прелюдия към друга дума,

Нежно тъй наречена лъжа.

Лъжа е цялата ни същност.

Грижливо е прикрита за това,

Как само някаква си личност

Усмихва се, измамливо сега.

            Отровата полепнала по тези спори

            Това че кратък е мига, не бива

            Да прегръщаме лъжата, такава

            Каквато искат да ни залепят...

Това което знам, е само че „Аз мога”

Без думи, без дори да дишам,

Това е истина сега. За мен 

и много други,но стига те да искат,

                                                           ще да променя света....

Да знам, лъжа ще е голяма,

            Но ако всеки пожелае

Ще бъда там в главата,

            А истината е... такава...