Беше третият ден от новата луна, когато се появи ей така от нищото, а те го следваха. Идваше от към слънцето, сенките все още се стелеха по земята така както се стелеше и злото покрай него. Ръстът му не беше нормален за нашите земи, не беше джудже, сопата му крива и уродлива надвишаваше неговия бои, и въпреки това движенията и аурата около му, го правеха да изглежда някак величествен. Загърнат в овехтялото си наметало, погълнало толкова много прах и пясък, че вече не се различаваше цветът му, стоеше на градските порти втренчил поглед в защитните руни по каменните колони. Поразтърси глава а сянката му заоблизва студения камък, и ако не бях там нямаше да повярвам на това което видях. Издълбаните древни символи се запреплитаха и самоунищожаваха, камъкът съскаше като нажежено желязо. Посивя и се напука като земята в продължителна суша. Очите му заблестяха, тежките порти жаловито изскърцаха и се разтвориха, а той бавно и величествено премина през тях.
Той беше решението, той беше компромиса, той беше Кръвобран.
Слухове донесени от тук от там, говореха че той въобще не бил човек, демон отритнат от своя свят, измерение каквото нормалните люде не могат и да си представят, заради недопустимо деяние. Бил прехвърлен в най – уродливото и смехотворно тяло за наказание и назидание. Други говореха че е единственият оцелял след последната битка от сто годишната война, и той бил затворил вратите оставайки заклещен в тоя сват. Силите, които използвал за това довели до изменения в тялото му, почти е можел да загуби всичко, но в последния момент му прехвърлили късове, елементи на силата. Заедно с тях обаче преминало и още нещо, без лице без форма. Част от него успяла да се вмъкне в отворените рани, други части се просмукали в земята. Друга легенда разказваше за велик маг, успял да премине при силите управляващи света ни, и да сключи сделка за вечен живот. С измама и хитрост запленил в кристални образи, волята и силата на същества неподвластни на времето и пространството, и превърнати в слуги.
Каквато и да беше истината в момента нямаше никакво значение. Той се разхождаше по пустите и прашни улици. Следвах го от благоприлично разстояние, някак си не ми се искаше много - много да се приближавам до него. Имаше нещо което ме плашеше, всъщност не знам кое бе по плашещо той или какво се случваше тук.
Нищо вече не беше такова като преди няколко месеца.
Градчето не беше много голямо, но за сметка на това бе достатъчно старо. Място в което легендите се преплитаха с действителността. Древни магии и заклинания се усещаха почти на всеки ъгъл, кипеше от енергия. Някой си мислеха че старата история бе записана на входните колони на централната порта, но аз знаех от дядо, че това всъщност са древни заклинания за защита.
Преди няколко месеца земята започне да съхне. Плодовете и зеленчуците започнаха да горчат, макар и да идваха търговци от други места след като престояваха един ден, колкото и пресни да бяха, ставаха клисави и горчащи. Някой дори имаха вкус на изсъхнала конска фъшкия. Животните започнаха да изчезват. След няколко седмици хората също започнаха да стават странни, сприхави, заядливи. Най – добри приятели се караха постоянно, започнаха и убийствата. Аз повечето време прекарвах из околните гори и се хранех с каквото намерех, рядко се прибирах, не можех да понасям вече градчето, а не разбирах защо се случва това. Докато не се появи Кръвобран.
Усещах напрежението и заплахата, като никога досега, от пустите улички. Космите на врата ми настръхваха при всяка крачка, но въпреки това го следвах, знаех че нещо много голямо ще се случи.
Излезе на старинния площад и пристъпи към старата чешма, заби кривата сопа в камъните на чешмата. Водата спря своето движение, замръзнали капчици изтрополиха по паважа, звукът кристално ясен се отрази в сградите наоколо и сякаш разкъса злокобната тишина. Той поклати замислено глава, разкърши рамене и сякаш също застина. Черни облаци се събираха по небосвода, мракът идваше и поглъщаше очертанията наоколо. Пръчката му запулсира с лека лунна светлина. Тогава, той се размърда, отметна покриващата го роба и от гърдите му се издигна наниз от блестящи камъни, всеки един бе различен, но заедно светлините им се допълваха. Страшен рев запълни тишината, от затворените до момента врати започнаха да излизат хора, някой от тях познавах много добре, но това което четях в очите им не беше човешко. Светещите камъни се разкъсаха, придобиваха нови форми, странни крилати, зъбати ефирни, нарастваха със секунди и всяка форма моделираше, сякаш от въздуха, по страховити и смъртоносни оръжия, пулсиращи с ритъма на пръчката. Пет бяха на брой и сечта започна.
Нападащите имаха превъзходство в броя, но не можеха да се сравняват по бързина и прецизност с онези. Кръвта заваля като дъжд на площада, разкъсани трупове започнаха да образуват купчина след купчина, докато не остана нищо което да мърда.
Той самият като че ли преминаваше през някаква метаморфоза, сякаш отведнъж се превърна в три метров гигант със здрави рамене, шипове се подаваха от лактите и коленете а главата бе увенчана с рога. Черни криле се разгърнаха на гърба му.
Земята се разцепи, нещо се опитваше да си пробие път нагоре, ръце, пипала, шипове се показваха от паважа. Нещо което се опитваше да придобие не една, а десетки форми на куп.
Кръвобран се докосна до пръчката а тя се превърна в меч от светлина. Атаката бе светкавична, всичко което се бе подало от зейналите дупки бе посечено и накълцано. Голяма част като че ли се превръщаше в пара но каквото падаше на земята, се превръщаше в пихтиеста слузеста каша, която със съскане се просмукваше обратно между камъните.
Всичко свърши така както и започна, за няколко мига. На разбития площад измежду десетки човешки останки и езерца от кръв, той стоеше отново обгърнат с похабената наметка, стискащ уродливата тояга. Обърна се погледите ни се срещнаха, имаше много болка и тъга в тези блестящи очи. Поклати глава и си тръгна.
Не знам кое от всичко казано за него е истина, но аз знам какво видях и преживях този ден, дали е демон или магьосник, важното е че спря това което се опитваше да излезе из под земята. Знам също така че не е напълно мъртво, но някой ден той ще го убие.
