Един е ден, един сезон, една красива

истина ме чака. Една лъжа, една свиня,

с муцунката си рови във лайната.

Дали е скръб или печал, усмихната,

възвишен е морала, за нищо той

не би се спрял, една е, но е няма.

Красива е във мислите, следи

оставя тънкостенни, прегръщат се

и ноктите в плътта, оставят дири темни.

Повърнах моите мечти, парченца,

кокали, не смлени от стомаха,

не питай колко ме боли, това

че с топлите води, отмива ги

канализацията в мрака.