Оставил съм свещи, догарящи в хладната нощ,

притворил очите, не искам да тъна в разкош.

Изпил съм последната глътка, от старото вино

готов съм да хукна, побегна, с вик да политна, но

по ясна е в мрака, вече за нищо не дал бих и грош.

С усмивка скатана на ъгъла дебне

Гротескна, но ласкава кост ще протегне -

За мене, усмивка беззъба, безкръвна прегръдка,

Любов споделена в студена целувка.

Оклюмал фитил, спомен в мекия восък

тих пламък е бил, или огън геенен.                      

Малка мека обвивка във простора безкраен,

ярък лъч светлина и накрая, обърнат в камък