Ще похапнат отново, и скрити

ще мляскат в нощта, от съня

предоволни и сити ще изчезнат

кат изгрее деня. И разкъсан от

мръсните нокти, олигавен

посрещам ден подир ден,

и стенещ на кълбо във кревата,

ала те, ще останат си скрити,

в чаршафите, малка топка,

пулсираща, вътре във мен

демони, живи в кошмарите,

грозни, недъгави хранещи се

не с тлента, а с душата ми,

нощ подир нощ, ден подир ден.