Песен тиха се лее в мъглата

песен древна, хипнотична и

като стон, и приглася гората

камертон са и древните буки

разтреперват се тон, полутон

от мощта им се клати земята

обявява се кървав сезон...

Двама братя полегнали там са,

не за кратка почивка, а в кръв и лайна,

тръгнали сметка и някаква правда

да търсят, един за Алаха, а друг за Христа.

Жална песен майка им вие

земя ги уж една, бе тях родила

една ги гръд бе с любов кърмила,

и за що си затриха, ей тъй младините.

            За Тебе ли, ей така си крвта

            безмислено проляха, за Тебе ли

            не са ли също твои те чада?

            Мълчиш, защо не казваш нищо?

            Аз майка съм не мога да мълча

            проклинам те и всичкото, което

            създал си, на смърт, аз също

            с моето проклятие ще обрека.

Изви се буря и затъмни хоризонта.

Кръвта потъна във пръстта. Изсъхваше

там всичко, трева, гора, умираше...

Смъртта там жънеше, продължава и сега.
                              .....................................................