Защо така, не искам да те мразя

Но с две три твои думи, ах как

искам да крещя, все ти прав си,

все си мислиш че не мога, това

което искаш ти от себе си, „Аз никога

не ще сгреша...

и никога не ще."   Да знам, така виновен

пред тебе ще застана, усмивка ли

така боли, защо така безличен

            пред другите, ще искаш син ти да стои?

Така не мога като тебе, все прав да съм,

но всъщност само да се чудя. Какво ли?

Аз никога не ще да бъда, но може би

аз повече ще съм, и може би, на някой ще да дам.

 

Опитвам се, не искам да те мразя,

но ти не ще го никога туй да разбра.....

 

не искам да те мразя
но така и в очите ми не се възкачи
все прав си ,а в съзнанието си крещя
"аз съм твоя грешка още от преди ..."